би обезглавил

Речник на българския език

1. би обезглавил — условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.

би обезглавил е производна форма на обезглавя (условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.).

2. би обезглавил — условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.

би обезглавил е производна форма на обезглавя (условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.).