била съм обезглавила

Речник на българския език

1. била съм обезглавила — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

била съм обезглавила е производна форма на обезглавя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).