безобразнича

Речник на българския език

безобра̀знича непреходен глагол от несвършен вид (тип 176ii) редактиране

Значение

безобра̀зничиш, мин. св. безобра̀зничих, мин. прич. безобра̀зничил, несв. Върша безобразия. Той безобразничи, а всички мълчат.

Грешни изписвания (15)

  • безобразнеча
  • безобразнечъ
  • безобразничъ
  • безубразнеча
  • безубразнечъ
  • безубразнича
  • безубразничъ
  • бизобразнеча
  • бизобразнечъ
  • бизобразнича
  • бизобразничъ
  • бизубразнеча
  • бизубразнечъ
  • бизубразнича
  • бизубразничъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице бе-зоб-раз-ни-ча бе-зоб-раз-ни-чим
2 лице бе-зоб-раз-ни-чиш бе-зоб-раз-ни-чи-те
3 лице бе-зоб-раз-ни-чи бе-зоб-раз-ни-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице бе-зоб-раз-ни-чих бе-зоб-раз-ни-чих-ме
2 лице бе-зоб-раз-ни-чи бе-зоб-раз-ни-чих-те
3 лице бе-зоб-раз-ни-чи бе-зоб-раз-ни-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице бе-зоб-раз-ни-чех бе-зоб-раз-ни-чех-ме
2 лице бе-зоб-раз-ни-че-ше бе-зоб-раз-ни-чех-те
3 лице бе-зоб-раз-ни-че-ше бе-зоб-раз-ни-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице безобразничил съм безобразничила съм безобразничило съм безобразничили сме
2 лице безобразничил си безобразничила си безобразничило си безобразничили сте
3 лице безобразничил е безобразничила е безобразничило е безобразничили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях безобразничил бях безобразничила бях безобразничило бяхме безобразничили
2 лице беше безобразничил беше безобразничила беше безобразничило бяхте безобразничили
3 лице беше безобразничил беше безобразничила беше безобразничило бяха безобразничили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще безобразнича ще безобразничим
2 лице ще безобразничиш ще безобразничите
3 лице ще безобразничи ще безобразничат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм безобразничил ще съм безобразничила ще съм безобразничило ще сме безобразничили
2 лице ще си безобразничил ще си безобразничила ще си безобразничило ще сте безобразничили
3 лице ще е безобразничил ще е безобразничила ще е безобразничило ще са безобразничили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да безобразнича щяхме да безобразничим
2 лице щеше да безобразничиш щяхте да безобразничите
3 лице щеше да безобразничи щяха да безобразничат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм безобразничил щях да съм безобразничила щях да съм безобразничило щяхме да сме безобразничили
2 лице щеше да си безобразничил щеше да си безобразничила щеше да си безобразничило щяхте да сте безобразничили
3 лице щеше да е безобразничил щеше да е безобразничила щеше да е безобразничило щяха да са безобразничили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице безобразничел съм безобразничела съм безобразничело съм безобразничели сме
2 лице безобразничел си безобразничела си безобразничело си безобразничели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице безобразничил съм безобразничила съм безобразничило съм безобразничили сме
2 лице безобразничил си безобразничила си безобразничило си безобразничили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм безобразничил била съм безобразничила било съм безобразничило били сме безобразничили
2 лице бил си безобразничил била си безобразничила било си безобразничило били сте безобразничили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да безобразнича щяла съм да безобразнича щяло съм да безобразнича щели сме да безобразничим
2 лице щял си да безобразничиш щяла си да безобразничиш щяло си да безобразничиш щели сте да безобразничите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм безобразничил щяла съм да съм безобразничила щяло съм да съм безобразничило щели сме да сме безобразничили
2 лице щял си да си безобразничил щяла си да си безобразничила щяло си да си безобразничило щели сте да сте безобразничили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих безобразничил бих безобразничила бих безобразничило бихме безобразничили
2 лице би безобразничил би безобразничила би безобразничило бихте безобразничили
3 лице би безобразничил би безобразничила би безобразничило биха безобразничили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
бе-зоб-раз-ни-чи бе-зоб-раз-ни-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род бе-зоб-раз-ни-чил
непълен член бе-зоб-раз-ни-чи-лия
пълен член бе-зоб-раз-ни-чи-ли-ят
женски род бе-зоб-раз-ни-чи-ла
членувано бе-зоб-раз-ни-чи-ла-та
среден род бе-зоб-раз-ни-чи-ло
членувано бе-зоб-раз-ни-чи-ло-то
множествено число бе-зоб-раз-ни-чи-ли
членувано бе-зоб-раз-ни-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род бе-зоб-раз-ни-чел
женски род бе-зоб-раз-ни-че-ла
среден род бе-зоб-раз-ни-че-ло
множествено число бе-зоб-раз-ни-че-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род бе-зоб-раз-ни-чещ
непълен член бе-зоб-раз-ни-че-щия
пълен член бе-зоб-раз-ни-че-щи-ят
женски род бе-зоб-раз-ни-че-ща
членувано бе-зоб-раз-ни-че-ща-та
среден род бе-зоб-раз-ни-че-що
членувано бе-зоб-раз-ни-че-що-то
множествено число бе-зоб-раз-ни-че-щи
членувано бе-зоб-раз-ни-че-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

бе-зоб-раз-ни-чей-ки