би безобразничило

Речник на българския език

1. би безобразничило — условно наклонение, 2 л., ед. ч., ср. р.

би безобразничило е производна форма на безобразнича (условно наклонение, 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. би безобразничило — условно наклонение, 3 л., ед. ч., ср. р.

би безобразничило е производна форма на безобразнича (условно наклонение, 3 л., ед. ч., ср. р.).