безобразничели

Речник на българския език

1. безобразничели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

безобразничели е производна форма на безобразнича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. безобразничели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

безобразничели е производна форма на безобразнича (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).