безобразничел съм

Речник на българския език

1. безобразничел съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

безобразничел съм е производна форма на безобразнича (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).