би безобразничил

Речник на българския език

1. би безобразничил — условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.

би безобразничил е производна форма на безобразнича (условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.).

2. би безобразничил — условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.

би безобразничил е производна форма на безобразнича (условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.).