безобразничил съм

Речник на българския език

1. безобразничил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

безобразничил съм е производна форма на безобразнича (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. безобразничил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

безобразничил съм е производна форма на безобразнича (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).