бил съм безобразничил

Речник на българския език

1. бил съм безобразничил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм безобразничил е производна форма на безобразнича (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).