безобразничело е

Речник на българския език

1. безобразничело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

безобразничело е е производна форма на безобразнича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).