бил е безобразничил

Речник на българския език

1. бил е безобразничил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е безобразничил е производна форма на безобразнича (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).