щяло съм да съм безобразничило

Речник на българския език

1. щяло съм да съм безобразничило — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да съм безобразничило е производна форма на безобразнича (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).