щял съм да съм безобразничил

Речник на българския език

1. щял съм да съм безобразничил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм безобразничил е производна форма на безобразнича (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).