безобразничило си

Речник на българския език

1. безобразничило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

безобразничило си е производна форма на безобразнича (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. безобразничило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

безобразничило си е производна форма на безобразнича (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).