безобразничило съм

Речник на българския език

1. безобразничило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

безобразничило съм е производна форма на безобразнича (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. безобразничило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

безобразничило съм е производна форма на безобразнича (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).