било е безобразничило

Речник на българския език

1. било е безобразничило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било е безобразничило е производна форма на безобразнича (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).