безобразничи

Речник на българския език

1. безобразничи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

безобразничи е производна форма на безобразнича (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. безобразничи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

безобразничи е производна форма на безобразнича (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. безобразничи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

безобразничи е производна форма на безобразнича (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. безобразничи — повелително наклонение, ед. ч.

безобразничи е производна форма на безобразнича (повелително наклонение, ед. ч.).