безобразничило е

Речник на българския език

1. безобразничило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

безобразничило е е производна форма на безобразнича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. безобразничило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

безобразничило е е производна форма на безобразнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).