безобразничела съм

Речник на българския език

1. безобразничела съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

безобразничела съм е производна форма на безобразнича (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).