безобразничил си

Речник на българския език

1. безобразничил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

безобразничил си е производна форма на безобразнича (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. безобразничил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

безобразничил си е производна форма на безобразнича (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).