безобразничела е

Речник на българския език

1. безобразничела е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

безобразничела е е производна форма на безобразнича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).