беше безобразничило

Речник на българския език

1. беше безобразничило — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

беше безобразничило е производна форма на безобразнича (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. беше безобразничило — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

беше безобразничило е производна форма на безобразнича (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).