безобразничили

Речник на българския език

1. безобразничили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

безобразничили е производна форма на безобразнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. безобразничили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

безобразничили е производна форма на безобразнича (мин. деят. св. прич. мн. ч.).