1. безобразничило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
безобразничило е производна форма на безобразнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2. безобразничило — мин. деят. св. прич. ср. р.
безобразничило е производна форма на безобразнича (мин. деят. св. прич. ср. р.).