безобразничело съм

Речник на българския език

1. безобразничело съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

безобразничело съм е производна форма на безобразнича (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).