ВЪЗМУТЯ

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-му-тя	въз-му-тим
2 лице	въз-му-тиш	въз-му-ти-те
3 лице	въз-му-ти	въз-му-тят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-му-тих	въз-му-тих-ме
2 лице	въз-му-ти	въз-му-тих-те
3 лице	въз-му-ти	въз-му-ти-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-му-тях	въз-му-тях-ме
2 лице	въз-му-те-ше	въз-му-тях-те
3 лице	въз-му-те-ше	въз-му-тя-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възмутил съм	възмутила съм	възмутило съм	възмутили сме
2 лице	възмутил си	възмутила си	възмутило си	възмутили сте
3 лице	възмутил е	възмутила е	възмутило е	възмутили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях възмутил	бях възмутила	бях възмутило	бяхме възмутили
2 лице	беше възмутил	беше възмутила	беше възмутило	бяхте възмутили
3 лице	беше възмутил	беше възмутила	беше възмутило	бяха възмутили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще възмутя	ще възмутим
2 лице	ще възмутиш	ще възмутите
3 лице	ще възмути	ще възмутят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм възмутил	ще съм възмутила	ще съм възмутило	ще сме възмутили
2 лице	ще си възмутил	ще си възмутила	ще си възмутило	ще сте възмутили
3 лице	ще е възмутил	ще е възмутила	ще е възмутило	ще са възмутили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да възмутя	щяхме да възмутим
2 лице	щеше да възмутиш	щяхте да възмутите
3 лице	щеше да възмути	щяха да възмутят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм възмутил	щях да съм възмутила	щях да съм възмутило	щяхме да сме възмутили
2 лице	щеше да си възмутил	щеше да си възмутила	щеше да си възмутило	щяхте да сте възмутили
3 лице	щеше да е възмутил	щеше да е възмутила	щеше да е възмутило	щяха да са възмутили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възмутял съм	възмутяла съм	възмутяло съм	възмутели сме
2 лице	възмутял си	възмутяла си	възмутяло си	възмутели сте
3 лице	въз-му-тял възмутял е	въз-му-тя-ла възмутяла е	въз-му-тя-ло възмутяло е	въз-му-те-ли възмутели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възмутил съм	възмутила съм	възмутило съм	възмутили сме
2 лице	възмутил си	възмутила си	възмутило си	възмутили сте
3 лице	въз-му-тил възмутил е	въз-му-ти-ла възмутила е	въз-му-ти-ло възмутило е	въз-му-ти-ли възмутили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм възмутил	била съм възмутила	било съм възмутило	били сме възмутили
2 лице	бил си възмутил	била си възмутила	било си възмутило	били сте възмутили
3 лице	бил възмутил бил е възмутил	била възмутила била е възмутила	било възмутило било е възмутило	били възмутили били са възмутили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да възмутя	щяла съм да възмутя	щяло съм да възмутя	щели сме да възмутим
2 лице	щял си да възмутиш	щяла си да възмутиш	щяло си да възмутиш	щели сте да възмутите
3 лице	щял да възмути щял е да възмути	щяла да възмути щяла е да възмути	щяло да възмути щяло е да възмути	щели да възмутят щели са да възмутят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм възмутил	щяла съм да съм възмутила	щяло съм да съм възмутило	щели сме да сме възмутили
2 лице	щял си да си възмутил	щяла си да си възмутила	щяло си да си възмутило	щели сте да сте възмутили
3 лице	щял да е възмутил щял е да е възмутил	щяла да е възмутила щяла е да е възмутила	щяло да е възмутило щяло е да е възмутило	щели да са възмутили щели са да са възмутили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих възмутил	бих възмутила	бих възмутило	бихме възмутили
2 лице	би възмутил	би възмутила	би възмутило	бихте възмутили
3 лице	би възмутил	би възмутила	би възмутило	биха възмутили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
въз-му-ти	въз-му-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		въз-му-тен
		непълен член	въз-му-те-ния
		пълен член	въз-му-те-ни-ят
	женски род		въз-му-те-на
		членувано	въз-му-те-на-та
	среден род		въз-му-те-но
		членувано	въз-му-те-но-то
множествено число			въз-му-те-ни
		членувано	въз-му-те-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		въз-му-тил
		непълен член	въз-му-ти-лия
		пълен член	въз-му-ти-ли-ят
	женски род		въз-му-ти-ла
		членувано	въз-му-ти-ла-та
	среден род		въз-му-ти-ло
		членувано	въз-му-ти-ло-то
множествено число			въз-му-ти-ли
		членувано	въз-му-ти-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	въз-му-тял
	женски род	въз-му-тя-ла
	среден род	въз-му-тя-ло
множествено число		въз-му-те-ли