възмутели

Речник на българския език

1. възмутели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

възмутели е производна форма на възмутя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възмутели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

възмутели е производна форма на възмутя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).