възмутя

Речник на българския език

възмутя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

възмутѝш, мин. св. възмутѝх, мин. прич. възмутѝл, св.вж. възмущавам.

Грешни изписвания (8)

  • вазмотйа
  • вазмотйъ
  • вазмутйа
  • вазмутйъ
  • възмотйа
  • възмотйъ
  • възмутйа
  • възмутйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице въз-му-тя въз-му-тим
2 лице въз-му-тиш въз-му-ти-те
3 лице въз-му-ти въз-му-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице въз-му-тих въз-му-тих-ме
2 лице въз-му-ти въз-му-тих-те
3 лице въз-му-ти въз-му-ти-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице въз-му-тях въз-му-тях-ме
2 лице въз-му-те-ше въз-му-тях-те
3 лице въз-му-те-ше въз-му-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възмутил съм възмутила съм възмутило съм възмутили сме
2 лице възмутил си възмутила си възмутило си възмутили сте
3 лице възмутил е възмутила е възмутило е възмутили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възмутил бях възмутила бях възмутило бяхме възмутили
2 лице беше възмутил беше възмутила беше възмутило бяхте възмутили
3 лице беше възмутил беше възмутила беше възмутило бяха възмутили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще възмутя ще възмутим
2 лице ще възмутиш ще възмутите
3 лице ще възмути ще възмутят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възмутил ще съм възмутила ще съм възмутило ще сме възмутили
2 лице ще си възмутил ще си възмутила ще си възмутило ще сте възмутили
3 лице ще е възмутил ще е възмутила ще е възмутило ще са възмутили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да възмутя щяхме да възмутим
2 лице щеше да възмутиш щяхте да възмутите
3 лице щеше да възмути щяха да възмутят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възмутил щях да съм възмутила щях да съм възмутило щяхме да сме възмутили
2 лице щеше да си възмутил щеше да си възмутила щеше да си възмутило щяхте да сте възмутили
3 лице щеше да е възмутил щеше да е възмутила щеше да е възмутило щяха да са възмутили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възмутял съм възмутяла съм възмутяло съм възмутели сме
2 лице възмутял си възмутяла си възмутяло си възмутели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възмутил съм възмутила съм възмутило съм възмутили сме
2 лице възмутил си възмутила си възмутило си възмутили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възмутил била съм възмутила било съм възмутило били сме възмутили
2 лице бил си възмутил била си възмутила било си възмутило били сте възмутили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възмутя щяла съм да възмутя щяло съм да възмутя щели сме да възмутим
2 лице щял си да възмутиш щяла си да възмутиш щяло си да възмутиш щели сте да възмутите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възмутил щяла съм да съм възмутила щяло съм да съм възмутило щели сме да сме възмутили
2 лице щял си да си възмутил щяла си да си възмутила щяло си да си възмутило щели сте да сте възмутили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възмутил бих възмутила бих възмутило бихме възмутили
2 лице би възмутил би възмутила би възмутило бихте възмутили
3 лице би възмутил би възмутила би възмутило биха възмутили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
въз-му-ти въз-му-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род въз-му-тен
непълен член въз-му-те-ния
пълен член въз-му-те-ни-ят
женски род въз-му-те-на
членувано въз-му-те-на-та
среден род въз-му-те-но
членувано въз-му-те-но-то
множествено число въз-му-те-ни
членувано въз-му-те-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-му-тил
непълен член въз-му-ти-лия
пълен член въз-му-ти-ли-ят
женски род въз-му-ти-ла
членувано въз-му-ти-ла-та
среден род въз-му-ти-ло
членувано въз-му-ти-ло-то
множествено число въз-му-ти-ли
членувано въз-му-ти-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-му-тял
женски род въз-му-тя-ла
среден род въз-му-тя-ло
множествено число въз-му-те-ли