беше възмутило

Речник на българския език

1. беше възмутило — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

беше възмутило е производна форма на възмутя (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. беше възмутило — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

беше възмутило е производна форма на възмутя (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).