било възмутило

Речник на българския език

1. било възмутило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било възмутило е производна форма на възмутя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).