възмутял
1.
възмутял —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
възмутял
е производна форма
на възмутя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
възмутял —
мин. деят. несв. прич. м. р.
възмутял
е производна форма
на възмутя (мин. деят. несв. прич. м. р.).