възмутяло съм

Речник на българския език

1. възмутяло съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

възмутяло съм е производна форма на възмутя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).