възмутяла е

Речник на българския език

1. възмутяла е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възмутяла е е производна форма на възмутя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).