щял съм да възмутя

Речник на българския език

1. щял съм да възмутя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да възмутя е производна форма на възмутя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).