бил възмутил

Речник на българския език

1. бил възмутил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил възмутил е производна форма на възмутя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).