възмутяло е

Речник на българския език

1. възмутяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възмутяло е е производна форма на възмутя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).