възмутеното

Речник на българския език

1. възмутеното — ср. р. членувано

възмутеното е производна форма на възмутен (ср. р. членувано).

2. възмутеното — мин. страд. прич. ср. р. членувано

възмутеното е производна форма на възмутя (мин. страд. прич. ср. р. членувано).