възмутила
1.
възмутила —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.
възмутила
е производна форма
на възмутя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).
2.
възмутила —
мин. деят. св. прич. ж. р.
възмутила
е производна форма
на възмутя (мин. деят. св. прич. ж. р.).