възмутила е

Речник на българския език

1. възмутила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възмутила е е производна форма на възмутя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възмутила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възмутила е е производна форма на възмутя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).