щял е да е възмутил

Речник на българския език

1. щял е да е възмутил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е възмутил е производна форма на възмутя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).