възмутили

Речник на българския език

1. възмутили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

възмутили е производна форма на възмутя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възмутили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

възмутили е производна форма на възмутя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).