възмутените

Речник на българския език

1. възмутените — мн. ч. членувано

възмутените е производна форма на възмутен (мн. ч. членувано).

2. възмутените — мин. страд. прич. мн. ч. членувано

възмутените е производна форма на възмутя (мин. страд. прич. мн. ч. членувано).