била съм възмутила

Речник на българския език

1. била съм възмутила — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

била съм възмутила е производна форма на възмутя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).