щяло съм да съм възмутило

Речник на българския език

1. щяло съм да съм възмутило — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да съм възмутило е производна форма на възмутя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).