щяла съм да възмутя

Речник на българския език

1. щяла съм да възмутя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да възмутя е производна форма на възмутя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).