възмутяла съм

Речник на българския език

1. възмутяла съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

възмутяла съм е производна форма на възмутя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).