възмутило е

Речник на българския език

1. възмутило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възмутило е е производна форма на възмутя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възмутило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възмутило е е производна форма на възмутя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).