упоявам

Речник на българския език

упоя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

упоя̀ваш, несв. и упоя̀, св.
1. Кого, какво. Приспивам, замайвам (с упойка, наркотик и др).
2. Кого. Напивам, опиянявам (с алкохол). Ракията упоява много бързо.
3. Кого. Замайвам, опиянявам. Властта упоява. Близостта му я упоява.
упоявам се/упоя се. — Замайвам се, опиянявам се; забравям се. Упоих се от цигарения дим.
прил. упоѐн, упоѐна, упоѐно, мн. упоѐни.

Грешни изписвания (7)

  • опоявам
  • опоявъм
  • опуявам
  • опуявъм
  • упоявъм
  • упуявам
  • упуявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице упо-я-вам упо-я-ва-ме
2 лице упо-я-ваш упо-я-ва-те
3 лице упо-я-ва упо-я-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице упо-я-вах упо-я-вах-ме
2 лице упо-я-ва упо-я-вах-те
3 лице упо-я-ва упо-я-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице упо-я-вах упо-я-вах-ме
2 лице упо-я-ва-ше упо-я-вах-те
3 лице упо-я-ва-ше упо-я-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице упоявал съм упоявала съм упоявало съм упоявали сме
2 лице упоявал си упоявала си упоявало си упоявали сте
3 лице упоявал е упоявала е упоявало е упоявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях упоявал бях упоявала бях упоявало бяхме упоявали
2 лице беше упоявал беше упоявала беше упоявало бяхте упоявали
3 лице беше упоявал беше упоявала беше упоявало бяха упоявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще упоявам ще упояваме
2 лице ще упояваш ще упоявате
3 лице ще упоява ще упояват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм упоявал ще съм упоявала ще съм упоявало ще сме упоявали
2 лице ще си упоявал ще си упоявала ще си упоявало ще сте упоявали
3 лице ще е упоявал ще е упоявала ще е упоявало ще са упоявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да упоявам щяхме да упояваме
2 лице щеше да упояваш щяхте да упоявате
3 лице щеше да упоява щяха да упояват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм упоявал щях да съм упоявала щях да съм упоявало щяхме да сме упоявали
2 лице щеше да си упоявал щеше да си упоявала щеше да си упоявало щяхте да сте упоявали
3 лице щеше да е упоявал щеше да е упоявала щеше да е упоявало щяха да са упоявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице упоявал съм упоявала съм упоявало съм упоявали сме
2 лице упоявал си упоявала си упоявало си упоявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице упоявал съм упоявала съм упоявало съм упоявали сме
2 лице упоявал си упоявала си упоявало си упоявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм упоявал била съм упоявала било съм упоявало били сме упоявали
2 лице бил си упоявал била си упоявала било си упоявало били сте упоявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да упоявам щяла съм да упоявам щяло съм да упоявам щели сме да упояваме
2 лице щял си да упояваш щяла си да упояваш щяло си да упояваш щели сте да упоявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм упоявал щяла съм да съм упоявала щяло съм да съм упоявало щели сме да сме упоявали
2 лице щял си да си упоявал щяла си да си упоявала щяло си да си упоявало щели сте да сте упоявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих упоявал бих упоявала бих упоявало бихме упоявали
2 лице би упоявал би упоявала би упоявало бихте упоявали
3 лице би упоявал би упоявала би упоявало биха упоявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
упо-я-вай упо-я-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род упо-я-ван
непълен член упо-я-ва-ния
пълен член упо-я-ва-ни-ят
женски род упо-я-ва-на
членувано упо-я-ва-на-та
среден род упо-я-ва-но
членувано упо-я-ва-но-то
множествено число упо-я-ва-ни
членувано упо-я-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род упо-я-вал
непълен член упо-я-ва-лия
пълен член упо-я-ва-ли-ят
женски род упо-я-ва-ла
членувано упо-я-ва-ла-та
среден род упо-я-ва-ло
членувано упо-я-ва-ло-то
множествено число упо-я-ва-ли
членувано упо-я-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род упо-я-вал
женски род упо-я-ва-ла
среден род упо-я-ва-ло
множествено число упо-я-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род упо-я-ващ
непълен член упо-я-ва-щия
пълен член упо-я-ва-щи-ят
женски род упо-я-ва-ща
членувано упо-я-ва-ща-та
среден род упо-я-ва-що
членувано упо-я-ва-що-то
множествено число упо-я-ва-щи
членувано упо-я-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

упо-я-вай-ки