щял да упоява

Речник на българския език

1. щял да упоява — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да упоява е производна форма на упоявам (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).