упоявал съм

Речник на българския език

1. упоявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

упоявал съм е производна форма на упоявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. упоявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

упоявал съм е производна форма на упоявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. упоявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

упоявал съм е производна форма на упоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).